Ако се опитаме, дори бегло, да оценим какви са постиженията и недостатъците в различните области на обществени политики в България, ще установим фрапиращата разлика между областите, които попадат в сферата на общите европейски политики и онези, които са изключени. Здравеопазването и образованието са едни от най-проблемните сфери в България – един от малкото факти за който, експерти и граждани не спорят. Много биха се съгласили, че ако имаше общи политики в тези области, нещата в България биха изглеждали доста по-различно. Накратко казано, „прогресивните хора” в България (каквото и да означава това :)) имат интерес от разширяването на правомощията на ЕС в области като здравеопазване и образование и трябва да правят всичко възможно това да се случва. Това разбира се никак няма да е лесно, защото „старите членки” нямат нашите проблеми и обществата там трудно биха се съгласили да преотстъпят още правомощия на ЕС, а и общественото доверието в съюза не е така високо, както у нас. Въпреки това ние трябва да осъзнаваме стратегическите си интереси, за да можем да участваме пълноценно в общоевропейските дебати.