Отворена Европа Виждам предизвикателствата пред България в контекста на членството в ЕС преди всичко в посока очертаване на успешна стратегия за участие на страната в изработването на европейския дневен ред и в процесите на вземане на решения. Това е особено важно от гледна точка на все по-ясно различимите тенденции към "Европа на няколко скорости", "Европа a la carte” и т.н. "Многоскоростна" Европа може да изглежда привлекателен и лесен начин за справяне с институционалните проблеми на Съюза, особено на един разширяващ се Съюз. Този модел обаче би изправил пред сериозни трудности онези, които ще останат в състояние на догонване (в икономическата, или в друга сфера), а опасността България да бъде сред тях е очевидна. Нещо повече, многоскоростна Европа отдавна не е просто теоретичен дебат. Доказват го и Шенгенското споразумение, и евро-зоната. Проблемът на "многоскоростното" развитие обаче би бил в утвърждаването на една постоянна, затворена група от силно интегрирани помежду си страни-членки. Това би било по същество очертаване на нови разделителни линии в Съюза – нещо, което ще засегне най-сериозно именно новите страни-членки като България, които все още имат по-слаби икономики, по-малко опит в процеса на интеграция в ЕС, по-ограничен административен и институционален капацитет. Положителен сигнал в известен смисъл беше навременното приемане на еврото от Словения – стана ясно, че в развитието на интеграцията формалности като ЕС-15 и ЕС-12 няма да имат решаващо значение. Значение има готовността за промени, за реформа, за нов начин на мислене и поведение, а възможностите остават отворени за всички.