Комуникация и обучение на гражданите в държавите-членки, включително и България

Струва ми се, че правилата на Брюксел не са достатъчно познати на българските граждани. Защото ако българите, включително и българските политици, познаваха финансовите последици от неспазването им, едва ли щяха да покажат така наивно байганьовското си лице пред еврокрацията на Брюксел.

Обучението чрез виртуални семинари трябва да засегне цялата българска администрация, която уж управлява фондовете, а министър Николай Василев иска равнище на подготовка - бакалавър, без дори завършена магистратура и трудов стаж. Ясно е за какво равнище на знания става дума, ако дръзнем да мислим в тази посока за българската държавна администрация.

Освен неговото министерство, което е ЗАТВОРЕНА СИСТЕМА, т.е. не отговаря нито на електронна поща, нито на писма на хартиен носител, имам впечатления от Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи на Република България и дирекция "Комуникационна стратегия" с директор г-н Павлин Тодоров /в предишното правителство с министър на външните работи г-н Соломон Паси/. Тази дирекция г-н Ивайло Калфин закри като ненужна по сталински - няма човек /разбирай дирекция/, няма проблем.

Проблем обаче има и той е много голяма. Брюкселският звучи на българите като китайски. Чрез медиите те получават откъслечна информация за това, което става в Брюксел, но са отвратени от крадливостта и безочието на българските пишман-политици.

Така че светлинка в тунела не се вижда. Изходът е предсрочни парламентарни избори и често въртене на различни състави, за да се прекъснат корупционните мрежи.